Петрол и още: интересите на САЩ, Китай и Русия във Венецуела

Във Венецуела действията на американската армада на Карибите предизвиква все по-голяма загриженост: цел на военните кораби вече са не само лодките, за които се предполага, че пренасят наркотици, а и петролните танкери. Но докато оценките на експертите по отношение на ролята на Венецуела в наркотърговията са различни, ключовото значение на износа на нефт е недвусмислено. Венецуела разполага с най-големите известни петролни залежи в света – вероятно над 300 млрд. барела.

Тези подземни съкровища по всяка вероятност играят роля за стратегическите намерения на американския президент Доналд Тръмп , за когото петролът е ключова суровина. Ресурсите на Венецуела са ключови и за външнополитическите отношения на президента Николас Мадуро. Изострянето на конфликта в страната обаче не може да се обясни само с нефта – роля играят и други интереси. Наред със САЩ , свои цели в региона преследват и другите две големи сили - Китай и Русия.

Какви са геополитическите цели на Китай във Венецуела?

Венецуелският петрол съставлява само четири процента от вноса на Китай , но тенденцията нараства: по данни на агенция „Ройтерс“ за декември се очакват по-високи показатели – над 600 000 барела на ден, което означава по-голямата част от дневното производство на Венецуела. Страната е важен източник на петрол за Китай най-вече поради това, че може да укрепи енергийната му независимост в световната надпревара за суровини . Това работи особено добре с венецуелския петрол от сорта „Мерей“, който е санкциониран от Западните държави.

Китай от своя страна се отплаща на Венецуела с пари, включително под формата на кредити. Според различни оценки Каракас дължи между 60 и 70 млрд. щатски долара на Пекин.

Във Венецуела се пласира и китайска техника: въоръжение, както и телекомуникационна инфраструктура, в голяма степен разработена с китайски части. През септември Мадуро представи на пресконференция в Каракас нов смартфон от марката Huawei - „най-добрият телефон на света“, подарък от китайския президент Си Дзинпин, който по думите му не можел да бъде хакнат от американските тайни служби.

Венецуелският авторитарно-националистически социализъм е близък до китайската държавна идеология. А откакто наскоро Пекин осъди вербално акции като последните превземания на нефтени танкери от САЩ, може да се представя и за съюзник. Това е от полза за Китай, доколкото Вашингтон е зает с по-близки географски казуси .

Вече от десет години различните американски президенти обръщат все по-голямо внимание на Индо-Тихоокеанския регион - където и Китай се стреми към доминираща роля и предявява все по-агресивно претенциите си към Тайван . Затова Китай е заинтересован САЩ да се фокусират върху Венецуела или Куба.

Какви интереси преследва Русия във Венецуела?

Москва също би имала интерес да упражнява влияние чрез съюзниците си в Латинска Америка и така да отслаби господството на САЩ. През 2001 г. Путин за първи път прие тогавашния венецуелски президент Уго Чавес. Оттогава Русия се превърна в най-големия доставчик на оръжие за Венецуела. По време на водената от Путин война в Грузия Чавес оказа съдействие през 2009 г. с това, че Венецуела призна отцепническите региони Южна Осетия и Абхазия за независими (заедно с Никарагуа и Науру).

Мадуро от своя страна положи усилия след Чавес да продължи близките отношения с Москва. Когато през 2019 г. властта му се оказа под непосредствена заплаха и тогавашният председател на парламента Хуан Гуайдо се обяви за победител в изборите и временен държавен глава, той получи незабавна подкрепа от САЩ: Тръмп искаше да се отърве от Мадуро още по време на първия си мандат. След това обаче Русия изпрати два военни самолета с войници и оръжие. "Москва общо взето начин спаси Мадуро", каза наскоро в интервю за ДВ политологът Владимир Рувински от Колумбийския университет в Ню Йорк. "За първи път от кубинската криза насам САЩ се оказаха принудени да обсъждат директно с Русия положението в Латинска Америка." В рамките на актуалната конфронтация Рувински обаче не очаква толкова решителна руска подкрепа за Мадуро - засега Кремъл се ограничава с вербална подкрепа.

Какво искат САЩ?

В средата на декември с пост в социалната си мрежа Truth Social Тръмп поиска от Венецуела да върне "целия нефт, земята и другите богатства, които преди това ни открадна". Може би има предвид например изземанията в рамките на одържавяването на венецуелската петролна индустрия през 2007 година, за които не всички американски концерни получиха обезщетение. Единствено "Шеврон" продължава да е активен в страната, благодарение на извънредни договорености. За американските концерни обаче доста по-изгоден изглежда добивът на нефт в съседна Гвиана, към чийто граничен регион Венецуела отправя претенции. Респективно за нефтените интереси на САЩ има едновременно два аргумента в полза на принудителното отстраняване на Мадуро .

По време на първия си мандат Тръмп значително разшири санкциите, наложени от неговия предшественик Барак Обама и вече веднъж се опита да свали Мадуро . Тогавашният му съветник по сигурността Джон Болтън определи Венецуела заедно с Куба и Никарагуа като "триъгълника на терора". Болтън бе уволнен от Тръмп, след като подкрепата за Хуан Гуайдо така и не даде резултат. Сега Тръмп преследва целта за смяна на режима във Венецуела по-решително от когато и да било.

Автор: Давид Ел